Според   функцията   им    и   тяхното    жизнено   предназначение    можем    да разпределим българските народни хорǎ  и игри с музика  в два  основни жанра .

Обреден – при който  танцът и музиката се  явяват като  един  от компонентите на обичая и по-специално обреди.

Развлекателен – който обхваща народни хорǎ  и игри с развлекателна (увеселителна) функция, изпълнявани по желание при различни случаи, несвързани с някаква предварителна програма или място.

В развитието и изграждането на българския танцов фолклор се оформят и две основни  естетически  тенденции,  които   съвпадат  в  най-общи  линии   с  основните жанрове.

При  първата  тенденция предимство има  изграждането на външната форма (конструкция), на  разположението на  танца, на  общия му вид  и изглед. Основната хереографска идея тук е развитието на  танца като  цяло.  Естетическото усещане и изживяване се получава от ’’рисуването’’, ’’ваянието’’ на разнообразни фигури  в пространството,   при   което    вземат   участие   хватът,   подреждането,      носията, реквизитът и накитите.

Другата тенденция в развитието на народната хореография се  характеризира като  ’’изкуство  на  детайла’’, като  развитие и  усложняване предимно на хореографските изразни средства (съсредоточаване при българските народни танци главно в краката), като  стремеж за  техническо майсторство и индивидуална изява. Тази   тенденция е  характерна за   развитието  главно на  танците  с  развлекателна функция, които в нашата съвременност намират най-широко приложение

Пелагия Векилова, Светла Минкова