Шопската фолклорна област се простира на запад до границата на България със Сърбия, на север до Ботевградско (Стара планина), на юг до Осоговската планина и Рила (Самоковско, Дупнишко и Кюстендилско) и на изток до долното течение на р.Искър. Обхваща административните области София, Перник и Кюстендил.

Музикални инструменти

Характерни инструменти са дудук, гъдулка, двоянка, троянка, гайда, кавал, овчарска свирка.

Народни носии

Женската шопска носия се състои от черен или син вълнен сукман с бял и червен гайтан (плетен на плитка вълнен шнур), дълга бродирана риза от бял памучен плат, чиито ръкави се разширяват надолу, черен или син вълнен пояс с бял и червен гайтан.
Мъжката носия е белодрешна и се състои от черен или син елек с гайтан, бяла памучна бродирана риза, беневрек (тесен панталон от бял шаяк- груб вълнен плат) с бял или черен гайтан, черен или червен вълнен пояс.
1
4

Народни танци

Шопският народен танц е динамичен, пъргав, жизнен, закачлив, скоклив, с пружиниране и буен темперамент. Той е изключително разнообразен и ритмичен. Често срещано движение е „натрисането” (трептене на тялото, предимно в областта на раменете) като танцьорите се хващат за поясите. Мъжете често играят леко приклекнали, приведени малко напред. Характерни са провикванията – символ на мъжественост и войнственост.
Шопските хора са „сключени”, „водени”, хора „на леса” като може също да се играе индивидуално и по двойки. Най-популярно е „воденото хоро” („за пояс”), наричано още „Селското” като се играе смесено от мъже и жени.
Сред по-известните са Ситно шопско хоро, Бистришка копаница, Вакарелско хоро, Граовско хоро, За пояс, Четворно, Петрунино, Касапско, Кукунешко, Трънско, Самоковско (Булчинско), Чукуровско, Кюстендилска ръченица, Йове, Дилмано, Седи Донка, Лиле, Лиле.

Народни песни

Шопските песни са седенкарски, трапезни, старинни, жетварски и се пеят едногласно или двугласно. Първият пее мелодията, а вторият „лежи” („исо” глас). Получава се интервал „секунда”, който прави песните да звучат по-остро, по-рязко (звучене, наречено „дзвонци”). Едногласните песни са по-раздвижени, волни, кратки, каквито са жетварските и седенкарските. Пеят се много юнашки и исторически песни, наричани „кралимарковски” или „сватовски”. Това са т.нар. речитативни песни със съпровод на гусла или гъдулка.
Двугласните песни се изпълняват само от жените, при които едната вика, другата ока (държи ниския тон- „исо”).
В с.Бистрица (обл.София) все още може да се чуе и тригласно пеене, а изпълнителки са три баби, нарекли себе си „Бистришките баби”.
Повечето песни са позитивни и завършват с щастлив край. За бавните песни е характерно разтрисането (насичане) на тона- тресене, трептене на гласа.
В шопската фолклорна област има една мелодия- „Марковска” мелодия, която е една и съща за много песни с различни текстове.
Шопски песни са „Дилмано, Дилберо”, „Ой, шопе, шопе”, „Чичовите коне”, „Има нема”, „Жалба пише жална България”, „Море запали се Янина планина”, „Марко коси трева детелина”, „Лепа Яно”.

Народни певци и ансамбли

Сред по-известните певци са Василка Андонова, Бистришките баби, Елена Божкова, Олга Борисова, Сестри Аджови, Гюрга Пинджурова, Снежана Борисова, Павлина Горчева, братя Митеви, Благовест Порожанов, Славка Секутова, Павел Сираков, Кремена Станчева, Радка Алексова, Руска Божилова, Станчо Стоилов и много други.

По-известни ансамбли в гр.София са „Здравец”, „Филип Кутев”, „Българе”, „Светлина”, „Балкан”, танцови ансамбли „Средец”, „София-6”, „Лозенска младост”, „Люлин”; „Граовско настроение” (гр.Перник), „Заря” (гр.Правец); Фолклорна танцова група „Българчета”, Детски танцов ансамбъл „Зорница”. Други са танцов ансамбъл „Пауталия” (гр.Кюстендил), Детски танцов ансамбъл „Кюстендилче”, Младежки фолклорен ансамбъл „Разметаница” (гр.Бобов дол), Фолклорна певческа група за автентични народни песни (с.Злокучене, общ.Самоков).

Фолклорни фестивали и събори

-Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва” (гр.Перник: 29-31 януари);
-Фолклорен фестивал на сватовската песен (с.Пещера, обл.Перник: 06 април);
-Фестивал на песенното и танцово изкуство „Шопски наниз-Костинброд” (гр.Костинброд: 23-24 април);
-Международен фестивал за изворен фолклор (гр.София: 01-02 май);
-Регионален фестивал „Пролетни празници у Шопско” (гр.Елин Пелин, обл.София: 22-23 май);
-Международен фолклорен фестивал „Нишавски хоровод” (гр.Драгоман, обл.София: 22-23 май);
-Общински фолклорен празник „Вучански камък” (с.Ковачевци, обл.Перник: 29 май);
-Регионален фолклорен събор (гр.Перник: 12-13 юни);
-Граовски фолклорен събор „Видовден” (гр.Брезник, обл.Перник: 25-27 юни);
-Международен фолклорен фестивал „Пауталия” (гр.Кюстендил: 02-04 юли);
-Регионален фолклорен фестивал „Витошко” (с.Кладница, общ.Перник: 03 юли);
-Международен събор „Краище” (м.„Голеш”, общ.Кюстендил: 12 юли);
-Международен фолклорен фестивал „София” (15-19 юли);
-Международен фолклорен фестивал „Сребърна пафта” (гр.Кюстендил: 22-24 юли);
-Фолклорен фестивал „Струма пее” (с.Невестино, обл.Кюстендил: 13-15 август);
-Международен фолклорен празник (к.с.„Паничище”, обл.Кюстендил: 18 август);
-Международен събор „Краище” (с.Жеравино, общ.Кюстендил: 28 август).

Източник: https://toni93blog.wordpress.com/