Родопската фолклорна област се простира на територията на Родопа планина. Обхваща административните области Смолян и Кърджали. Природата й кара човек да забрави време и пространство и да се потопи в зеленината й. Веднъж докоснал се до тази мистична планина, той става част от нея, а тя – част от него.
Родопа планина я наричат още планината на Орфей – митичен тракийски певец и музикант, който възхвалява в песните си божествата на природата. Свири на лира и със звука успява да трогне зверове и строги богове.
До скоро Родопската фолклорна област е била част от Тракийската, но тъй като съществено се различава от нея, в последствие се отделя.

Музикални инструменти

Характерни родопски инструменти са кабагайда, тамбура, чанове (медни овчарски звънци) и кавал (по-рядко). Гайдата се състои от мях, главини, духало, гайдуница, пискуни и триставно ручило. Мяхът се прави от ярешка или агнешка кожа, където се вкарва въздуха на гайдаря.
Освен гайда в планината постоянно се чуват и медните овчарски звънци – чановете.

Народни носии
По материал и начин на производство родопските носии са свързани със стопанското развитие на този край. Преобладава вълнената тъкан, поради високо развитото овцевъдство и заради студения планински климат.
Женската родопска носия е съставена от риза, сукман, пояс, престилка. Първоначално ризата е била ленена, а по-късно става памучна. Тя е туникообразна, с дълги прави ръкави, които в долния си край са широко отворени, а по края си са с пъстри орнаменти. Пазвеният отвор е обшит с оранжеви и жълти ивици. Полата е украсена по краищата с копринени конци. Сукманът се нарича още вълненик, тъй като е направен от вълнен плат. Поясът също е вълнен и е широк около 30см и дълъг приблизително 3м. Сгъва се на две по ширина и се навива около кръста. Има жълточервен до виолетовочервен цвят. Престилката се нарича още родопски мендил и съчетава жълти, червени и зелени цветове, образуващи квадрати. Забрадката е с много накити, които представляват нанизани пластинки. Обуват се високи до коленете бели калцуни, ниски до глезените лапчунки, плитки терлици. Чорапите са бели, обшити с цветни растителни орнаменти в ниската част.
Мъжката носия е съставена от туникообразна риза от бяло вълнено платно, с широки ръкави. Потурите са широки в горната си част като постепенно се стесняват надолу. Горната дреха (копаран) е къса до кръста, с дълги ръкави и е отворена отпред (не се закопчава). Джамадан е друга връхна дреха. Носи се и елек (горна дреха без ръкави). Дрехите са обшити с растителни орнаменти, спирали и кръгове. Вълненият пояс има червен до оранжевожълт цвят – в хармония с женския.

Народни танци

Родопските хора не са сложни и са с лесни танцови стъпки. Танцьорите се хващат за рамо, за пояс или за длани. Съществено при мъжете е пляскането и колениченето. Играят свободно, с широки стъпки, които се изпълняват плавно, тежко, със силни провиквания. Ръцете на жените са отпуснати надолу. Играят в затворен кръг, доближени една до друга.
Характерни родопски хора са Йенино, Сворнато, Митрино, Момчиловско, Доспатско, Чукано, Копче, Рипни.

Народни песни
Родопските песни са предимно на любовна тематика, които се пеели по сборове и седенки, годежи и сватби. Характерни са също песните на гурбет, сватбени и овчарски, исторически и хайдушки. Има и тъжни песни за мъката на народа от тежкото бреме на робство. Пеят се песни за героичния Момчил юнак, смелия Делю войвода, революционера и хайдутин Петко войвода (Петко Киряков).
Едни от най-известните родопски народни песни са „Излел е Делю хайдутин” (песента на Валя Балканска е включена в човешкото послание, което обикаля Космоса „Гласовете на Земята”), „Девойко мари, хубава”, „Пусто лудо и младо”, „Рипни Калинке”, „Бела съм бела, юначе”.

Народни певци и ансамбли

Певци от родопската фолклорна област са Валя Балканска, Виолета Георгиева, Костадин Дурев, Радка, Мария, Анка и Стефка Кушлеви (сестри Кушлеви; по-късно става секстет Кушлеви с дъщерите на Радка- Соня и Диди), Бойка Присадова, Румен Родопски, Венелина и Лидия Хаджиеви (сестри Хаджиеви), Надежда Хвойнева, Георги Чилингиров, Веселин Джигов, Кристина Енгерова, Георги Маринов, Здравко Кафеджиев, Любомир Петов и други.

Сред родопските ансамбли са „Родопа” и „Чан” (гр.Смолян), „Манол Радичев” (с.Гела, обл.Смолян), „Орфей” (гр.Чепеларе), Детски ансамбъл „Орфей” (гр.Смолян).

Фолклорни фестивали и събори

-Международни маскарадни игри „Песпонеделник” (с.Широка Лъка, общ.Смолян: 07 март);
-Национален фолклорен фестивал на двугласното пеене и народна песен с международно участие (гр.Неделино, обл.Смолян: 04 май);
-Фолклорен събор при параклис „Св.Св. Константин и Елена” (общ.Златоград: 21-23 май);
-Международни младежки фолклорни празници „Орфееви празници” (гр.Смолян: 25-27 юни);
-Балкански фестивал на турския фолклор (общ.Кърджали: 04-07 юли);
-Международно гайдарско надсвирване (с.Гела, общ.Смолян: 31 юли);
-Делюви празници (гр.Златоград: 20-22 септември);
-Национален фолклорен събор „Рожен” (местността „Рожен“, обл.Смолян: 11-13 август).

Източник: https://toni93blog.wordpress.com