Преподаватели в клуб за народни танци и хора „БАЯДЕРИ“, гр. София
НАРОДНИТЕ ТАНЦИ И ХОРА
Българският танцов фолклор се отличава със своето необикновено голямо разнообразие и богатство на движения и пози (стъпки, скокове, кършения и други жестове) съчетани с още по-сложни ритми и интонации. Оригинални тактови форми, особено неравноделните метрични построения, бързата смяна на неравни стойности, на кратки и дълги танцови движения, смелите агогични и динамични контрасти – всичко това допринася за извънредно силното впечатление, което българските народни хора и танци произвеждат върху зрителя. Може да се предполага, че върху музикално и танцовото наследство на българския народ са се отразили влияния от най-различен произход, но той е претворил всичко това в едно сложно и хармонично цяло, единно по стил и характер българско танцово изкуство.
Народните танцови стъпки и движения са най-често подражания или стилизация на движения, които народът е имал случай да наблюдава в природата и в материалната среда, която го заобикаля. Това са често пъти характерни стъпки, скокове или положения на разни животни, както се вижда от самите имена на някои народни танци или танцови движения: Мечкарско хоро, Заешка игра, Конска, Мацино хоро, Рипна меца на полица, Кацнал бръмбар. Обстоятелството, че много от названията на народни хора или названията на отделни танцови пози и движения са свързани с имената или с характерните движения на разни животни.
Други танцови жестове и стъпки са или подражания, или стилизация на трудови движения. Благодарение на многократни повторения тези движения се изглаждат и ритмизират. Когато трудът завърши и настане време за почивка, те се превръщат в творчески импулси, които се изявяват в танц и игра. Имената на много танцови стъпки и жестове- “сечене”, “копане”, “гребане”, бръснене” и др. идват в подкрепа на предположението, че много от жестовете на народните танци са заети от всекидневната трудова дейност на българина. Имитацията на движенията на някои занаятчии носи имената на: “Касапско хоро”, “Как се сади пипера”, “Дюлгярско хоро”, “Грънчарско хоро”, ”Дядо оре на нива”, “Копаница”, “Изтърси калци” и т.н.
Българинът през вековете е създал голям брой народни хора, игри и танци с най-разнообразна хореография, ритми, форми и строеж. Някои от мелодиите, на които се играят, са в прости размери, 2/4, 4/4. Други, като ръченицата и копаницата, са в малко по-сложни, неравноделни размери, като 7/8, 11/16.
Най-известните български народни танци са: Право хоро, Ръченица, Дайчово хоро, Пайдушко хоро, Копаница(Ганкино хоро), Еленино хоро, Буенек, Бучемиш Трите пъти и др.
Има много народни танци и хора, движения и жестове, които са популярни с конкретни наименования и мелодии в отделни региони на страната. Това е белег за уникалност и самобитност на българския народен танц.
За това и ние от клуб за народни танци и хора „Баядери” Младост сме посветили времето си на българските народни танци и хора, на това да ги разпространим сред повече хора и предадем на бъдещите поколения.