Преподаватели в клуб за народни танци и хора „БАЯДЕРИ“, гр. София

Богомил Тодоров
Богомил ТодоровХудожествен ръководител
Богомил Тодоров е роден на 05.06.1963г. в гр.София.
През 1982г. завършва Държавно Хореографско Училище – отдел „Български танци”, в класа на доц.Йордан Янакиев.
След завършване на образованието си, работи като „артист балетист” в Ансамбъл на Строителните войски, под ръководството на Димитър Манов, а в последствие като „артист балетист” в Ансамбъла на Народната Армия,под ръководството на народния артист Методи Кутев.
От 1992г. до момента работи в НФА ”Филип Кутев” като „артист солист”.
През 2005г. създава и ръководи Клуб за изучаване на български народни танци „Баядери”.
От 2008г. участва в спектакъла на Камен Донев „За народното творчество”.
Карина Кирилова
Карина КириловаХореограф-преподавател
Карина Кирилова, родена на 26.07.1996 г. От седем годишна се занимава с народни танци. През 2010 г. каднидатства и е приета в Национално училище за танцово изкуство, където през 2015 г. завършва своето образование.

В клуб „Баядери” работи от 2015г. като хореограф-преподавател по български народни танци.

Мирослава Павлова
Мирослава ПавловаХореограф-преподавател
Мирослава Павлова, родена на 12.12.1995г.
От шест годишна възраст се занимава с народни танци.
През 2015г завърша Национално училище за танцово изкуство.

В клуб “ Баядери“ работи от 2021г, като хореограф-преподавател по български народни танци.

Нашите награди
Нашите награди
Фолклорен клуб „Баядери“ от самото си създаване участва активно в редица републикански и международни фолклорни фестивали. Благодарение на колективния ни дух през годините сме печелили редица награди.
„Баядери“ – Удоволствието да танцуваш!
Носител е на множество награди, сред които:
– първо място на „Летен фолклорен фестивал“ Гърция,гр.Паралия-2017г.,
– първо място на народния събор „Магията на Рила планина“,Боровец-2017г.,
– първо място на фестивала „Хоро се вие,извива“,гр.Приморско-2013,2015г.,
През 2016 клубът е поканен като специален гост на фестивала „Орфей в Италия“,Италия,Лидо де Йезоло.
И още много други участия и награди.

НАРОДНИТЕ ТАНЦИ И ХОРА

Българският танцов фолклор се отличава със своето необикновено голямо разнообразие и богатство на движения и пози (стъпки, скокове, кършения и други жестове) съчетани с още по-сложни ритми и интонации. Оригинални тактови форми, особено неравноделните метрични построения, бързата смяна на неравни стойности, на кратки и дълги танцови движения, смелите агогични и динамични контрасти – всичко това допринася за извънредно силното впечатление, което българските народни хора и танци произвеждат върху зрителя. Може да се предполага, че върху музикално и танцовото наследство на българския народ са се отразили влияния от най-различен произход, но той е претворил всичко това в едно сложно и хармонично цяло, единно по стил и характер българско танцово изкуство.

Народните танцови стъпки и движения са най-често подражания или стилизация на движения, които народът е имал случай да наблюдава в природата и в материалната среда, която го заобикаля. Това са често пъти характерни стъпки, скокове или положения на разни животни, както се вижда от самите имена на някои народни танци или танцови движения: Мечкарско хоро, Заешка игра, Конска, Мацино хоро, Рипна меца на полица, Кацнал бръмбар. Обстоятелството, че много от названията на народни хора или названията на отделни танцови пози и движения са свързани с имената или с характерните движения на разни животни.

Други танцови жестове и стъпки са или подражания, или стилизация на трудови движения. Благодарение на многократни повторения тези движения се изглаждат и ритмизират. Когато трудът завърши и настане време за почивка, те се превръщат в творчески импулси, които се изявяват в танц и игра. Имената на много танцови стъпки и жестове- “сечене”, “копане”, “гребане”, бръснене” и др. идват в подкрепа на предположението, че много от жестовете на народните танци са заети от всекидневната трудова дейност на българина. Имитацията на движенията на някои занаятчии носи имената на: “Касапско хоро”, “Как се сади пипера”, “Дюлгярско хоро”, “Грънчарско хоро”, ”Дядо оре на нива”, “Копаница”, “Изтърси калци” и т.н.

Българинът през вековете е създал голям брой народни хора, игри и танци с най-разнообразна хореография, ритми, форми и строеж. Някои от мелодиите, на които се играят, са в прости размери, 2/4, 4/4. Други, като ръченицата и копаницата, са в малко по-сложни, неравноделни размери, като 7/8, 11/16.

Най-известните български народни танци са: Право хоро, Ръченица, Дайчово хоро, Пайдушко хоро, Копаница(Ганкино хоро), Еленино хоро, Буенек, Бучемиш Трите пъти и др.

Има много народни танци и хора, движения и жестове, които са популярни с конкретни наименования и мелодии в отделни региони на страната. Това е белег за уникалност и самобитност на българския народен танц.

За това и ние от клуб за народни танци и хора „Баядери” Младост сме посветили времето си на българските народни танци и хора, на това да ги разпространим сред повече хора и предадем на бъдещите поколения.