Северняшката фолклорна област се простира на север до река Дунав, на запад до границата на България със Сърбия, на юг до северните склонове на Стара планина и на изток до река Искър. Обхваща административните области Шумен, Разград, Русе, Търговище, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Враца, Монтана и Видин, също и община Ботевград.

Музикални инструменти

Характерни инструменти са дудук, окарина, гайда, кавал, гъдулка, овчарска свирка.

Народни носии

Женската северняшка носия е двупрестилчена и се състои от предна и задна (бръчник) бродирани престилки, бяла памучна бродирана риза с дантела на ръкавите и полата, червен вълнен бродиран колан. Бръчникът е изработен от бродиран памучен плисиран плат, кадифе, златни ширити и дантела. В различните райони задната престилка е с различна дължина, като на изток се увеличава. На запад са по-пъстри, с преобладаващ яркочервен цвят, а на изток – по-тъмни. Предните престилки на запад са по-тесни и по-дълги.
Мъжката носия е белодрешна и се състои от тесни гащи, плитки в горната си част (беневреци, чешири), горна бродирана дреха без ръкави или с ръкави до лактите, без яка, с различна дължина (до пояса, под пояса, под коленете), бяла памучна риза, червен вълнен стегнат пояс, калпак.
1 2 3

Народни танци

Характерни за Северняшката област са танците с малки, ситни стъпки (ситностъпкови народни танци). Най-често хората започват спокойно, постепенно забързват, пак се успокояват, забързват и т.н. Наблюдава се едно редуване на бързи и по-бавни ритми, има разнообразие. Играе се освободено, с лекота, весело, жизнерадостно, с пружиниращи движения в краката и трептене в областта на раменете („натришане” или „натрисане” – тялото трепти).
При някои хора хватът е за пояс, а при други – играещите не се хващат. Има случаи, при които танцьорите са в къса редица, хванати за пояс или направили предна или задна плетеница с ръцете („лесите”).
Танците от равнината са по-прости и плавни, докато в предбалканските части са по-скокливи, по-раздвижени и енергични.
Характерни хора са Ганкино (Копаница, Дайчово), Еленино, Дунавско, Пайдушко, Грънчарско, Черкезко, Ситно влашко, Право, Шира, Чичово, Торлашко, Сърбо-веселяшко, Свищовско, Кулско, Ангелчово, Янкино, Даскалчово, Деньово, Еленска ръченица, Куцанка, Латинка и други.

Народни песни

Северняшките народни песни биват жетварски (с провиквания), сватбарски, седенкарски, обредни, трапезни, коледни, лазарски, на пеперуда. Характерни за тази област са хайдушките песни, лиричните, песни за митични същества от българския фолклор (змей, ламя). Типично е едногласното пеене.
Популярни песни са „Заблеяло ми агънце”, „Недо ле, Недке хубава”, „Елено, моме”, „Мари, моме”, „Малка мома росен брала”, „Отдолу идат ергените”, „Чие е това момиче”, „Рано е ранила Нине”, „Яничари ходят, мамо”, „Баба лук посела”, „Китка ти падна, Дено”, „Теменуго, теменужке”, „Дунав тече, ягодо”, „Наклала Янка седянка” и други.

Народни певци и ансамбли

Певци от Северняшката фолклорна област са Иван Пановски, Кайчо Каменов, Лалка Павлова, Любен Захариев – Фуро, Борис Машалов, Димитър Димитров, Мита Стойчева, Николина Станчева, Гергана Димитрова, Даниел Спасов и други.

Сред ансамблите са „Българче”, „Победа”, „Търновче” (гр.Велико Търново), „Здравец” и „Русчуклийче” (гр.Русе), „Шумен”, „Златия” (гр.Козлодуй, обл.Враца), „Вратица” (гр.Враца), „Дунав” (гр.Видин), „Капански ансамбъл” и „Разград” (гр.Разград), „Ботевград”, „Мизия” (гр.Търговище), „Зеленика” и „Лисец” (гр.Омуртаг, обл.Търговище), „Северняшки” (гр.Плевен), „Димум” (гр.Белене, обл.Плевен), „Траяна” (гр.Троян); Фолклорна танцова група „Сивек” (гр.Габрово); Танцови ансамбли „Цвят” (гр.Видин), „Пъстрина” и „Младост” (гр.Монтана), „Дунав” (гр.Лом), „Балкан” (гр.Дряново), „Завет” (гр.Завет, обл.Разград); Детски танцов ансамбъл „Лудогорче” (гр.Разград) и други.

Фолклорни фестивали и събори

-Фолклорен събор „Пръски от извора” (гр.Враца: 23 април);
-Международен фолклорен фестивал „Врачанска пролет” (гр.Враца: 29 април-01 май);
-Международен фолклорен фестивал „Божурите” (общ.Кубрат, обл.Разград: 30 април-02 май);
-Фолклорен събор „Еньовски ритми” (с.Енево, обл.Шумен: 01 май);
-Фолклорен събор „Балканфолк” (гр.Велико Търново: 03-26 май);
-Фолклорен събор „Живи въглени” (с.Дебово, обл.Плевен: 06 май);
-Събор-надпяване в местостта „Тюлбето” (с.Сейдол, обл.Разград: 06 май);
-Национален конкурс за гайдари и инструментални камерни състави „Вълшебни ритми” (гр.Нови пазар, обл.Шумен: 07-09 май);
-Национален фолклорен събор на католическите общности в България (с.Ореш, обл.Велико Търново: 08 май);
-Традиционен събор на турския фолклор в местността „Демир баба теке” (Археологически резерват „Сборяново”, общ.Исперих, обл.Разград: 15 май);
-Международен фолклорен фестивал (гр.Монтана: 22-27 май);
-Младежки балкански фолклорен фестивал „Нека бъдем приятели” (гр.Ловеч: 23-26 май);
-Национален събор-надпяване “Авлига пее” (с.Обединение, обл.Велико Търново: 29 май);
-Общински фолклорен фестивал „Павликени” (гр.Павликени: 05 юни);
-Събор за автентичен фолклор „Дунавски ритми” (гр.Видин: 05 юни);
-Фолклорен фестивал „От Тимок до Искър – по стъпките на траките” (гр.Белоградчик: 07-13 юни);
-Общински фолклорен събор „Петровска китка” (гр.Велики Преслав, обл.Шумен: 26 юни);
-Международен фолклорен събор „Жива вода” (с.Извор, обл.Видин: 27-28 юни);
-Национален фестивал на народната носия и обичай (с.Рибарица, обл.Ловеч: 10-11 юли);
-Международен фолклорен фестивал (гр.Велико Търново: 20 юли);
-Международен фолклорен фестивал (гр.Трявна: 22-23 юли);
-Фестивал на народните традиции и художествени занаяти (общ.Разград: 22-24 юли);
-„Хърцоите – обичани обичаи”. Фестивал на хърцоиския фолклор (с.Кацелово, обл.Русе: 14 август);
-Фолклорен събор „Орлова чука” (общ.Две могили, обл.Русе: 23-29 август);
-Фолклорен фестивал „Шарена сол” (гр.Видин: 28-29 август);
-Традиционен народен събор „Боженишки урвич” с регионален празник на фолклора (общ.Ботевград: 30 август);
-Международен панаир на народните занаяти „Етър” (АЕК „Етър”, общ.Габрово: 03-05 септември);
-Международен фолклорен фестивал на влашката-румънска песен и танц (гр.Видин: 03-05 септември);
-Международен фолклорен фестивал „Балканът пее и танцува” (гр.Берковица: 04-05 септември);
-Събор на Деветашкото плато „Девет песни от извора” (с.Горско Сливово, обл. Ловеч: 06 септември);
-Фолклорен фестивал с участието на танцови формации от побратимени на Лом градове от Гърция, Румъния, Сърбия, Македония (гр.Лом: 18-19 септември);
-Национална фолклорна среща „Мост между поколенията” (гр.Търговище: 01 ноември);
-Фолклорен събор „Бъдник” (гр.Видин: 16 декември) и други.

Източник: https://toni93blog.wordpress.com/