Изпълнявани масово, народните танци добиват определени външни форми, разграничавани много точно от народа. Едни танци са ’’сключени’’ – ’’на колело’’, други са ’’водени’’ – ’’скъсани’’, ’’на два края’’. Трети са ’’на леса’’ – ’’на прът’’ – в крива или права верига. Понякога играчите по желание разкъсват ’’сключеното’’ хоро и го заиграват ’’водено’’ или сключват ’’воденото’’ хоро на колело. В друг случай част от танцуващите се откъсват от ’’воденото’’ хоро и заиграват ’’на леса’’. Народът познава много добре и игрите ’’по саме’’ и ’’по двой’’ (’’по двама’’) .
Хорото е масов танц, при който изпълнителите са заловени във верига един за друг. В българския танцов фолклор хорǎта са три вида.
Сключени хорǎ – наричат се още ’’на колело’’, ’’склопени’’, ’’затворени’’.
’’Сключени’’ са тия хорǎ, при които играчите се залавят в затворен кръг. Този вид е твърде много разпостранен у нас. Обикновено ’’сключените’’ хорǎ са умерено бързи. Някога, когато мъже и жени играели отделно, на много места правели две хорǎ. На вътрешното се хващали жените, а на външното – мъжете, или съответно моми и ергени.
Водени хора – ’’отворени’’, ’’скъсани’’, ’’на два края’’. Когато скъсат кръга или направо се заловят във верига и един водач застане на челото, та поведе хорото, казват, че то е ’’водено’’.
’’Водените’’ хорǎ се играят в най-различни темпа. Водени от музикантите и
’’челото’’, играещите ускоряват началното умерено темпо, съситнят движенията и развихрят хорото, а за отмора се връщат към първоначалното темпо и т. н.
Хорǎ на леса – народът ги нарича още ’’на прът’’, ’’на прав път’’, или ’’на крив път’’. Играят се от отбрани играчи (обикновено до 12 – 16 души), наловени за пояс, предна или задна плетеница, както и по-рядко в хват за длани. Ръководещият играта се хваща на челото или в средата. Тъй като ’’хорǎта на леса’’ биват често много сложни, те се играят под команда. ’’Лесите’’ се играят почти на място – с придвижване напред и назад, вдясно и вляво.
Игри по саме и по двой (по двама) – когато се играе ’’по двой’’ изпълнителите не си подават ръка, а всеки за себе си изпълнява отделни движения, воден от своето импровизаторско умение. В това се състои и надиграването, всеки иска да покаже по-голямо майсторство и да заслужи одобрението и похвалата на наблюдаващите го.
Всяка фолклорна област има свой стил ръченица. Тя е подчинена на стилни белези, които са типични и характеризират танците на областта. Някъде играят по- умерено, другаде – бързо и буйно, някъде играта е съсредоточена повече в ръцете, другаде – повече в краката
Пелагия Векилова, Светла Минкова
