Според функцията им и тяхното жизнено предназначение можем да разпределим българските народни хорǎ и игри с музика в два основни жанра .
Обреден – при който танцът и музиката се явяват като един от компонентите на обичая и по-специално обреди.
Развлекателен – който обхваща народни хорǎ и игри с развлекателна (увеселителна) функция, изпълнявани по желание при различни случаи, несвързани с някаква предварителна програма или място.
В развитието и изграждането на българския танцов фолклор се оформят и две основни естетически тенденции, които съвпадат в най-общи линии с основните жанрове.
При първата тенденция предимство има изграждането на външната форма (конструкция), на разположението на танца, на общия му вид и изглед. Основната хереографска идея тук е развитието на танца като цяло. Естетическото усещане и изживяване се получава от ’’рисуването’’, ’’ваянието’’ на разнообразни фигури в пространството, при което вземат участие хватът, подреждането, носията, реквизитът и накитите.
Другата тенденция в развитието на народната хореография се характеризира като ’’изкуство на детайла’’, като развитие и усложняване предимно на хореографските изразни средства (съсредоточаване при българските народни танци главно в краката), като стремеж за техническо майсторство и индивидуална изява. Тази тенденция е характерна за развитието главно на танците с развлекателна функция, които в нашата съвременност намират най-широко приложение
Пелагия Векилова, Светла Минкова
