Фолклорни областиХора от различни държави се чудят как такава малка страна като нашата, има такова голямо разнообразие от танци и хора. Всеки, който е имал удоволствието да наблюдава тази магия, наречена български фолклор е останал възхитен от прекрасните ни песни и танци! Въпреки че в народните танци съществуват най-различни и сложни стъпки и движения, не е чак толкова трудно да се научите да ги танцувате, стига да имате желание. А най-важното за България е страстта – когато ние, българите танцуваме, може да видите нашите чувства, огън, сила, любов! В българските народни танци се крие цялата история на България и когато човек танцува или просто наблюдава, може да усети всяка една стъпка, всяко едно движение и това прави танца още по-красив и истински!

Стилът в българските народни танци се е оформил в продължение на векове в зависимост от условията на духовен живот, нравите и обичаите, при които е живял и се е развивал народът ни! Уникалността на стъпките и фигурите идва от това, че когато танцуващият играе, той влага всичко от себе си, всички чувства, мисли и настроения. Танцува не само неговото тяло, танцуват неговите душа и сърце! Женските народни танци се характеризират главно с лирично настроение, а мъжките – с комично, а в някои случаи – и с войнствено. Закачливо настроение можем да открием в смесените танци, изпълнявани от момци и девойки. С радостно, бодро настроение се отличават всички женски, мъжки и смесени танци с развлекателна функция, както и някои с обичайна функция! В страната ни има седем етнографски области като всяка от тях се отличава със специфични движения и уникални танци и хора!

Съществуват седем фолклорни области: Добруджа, Пиринска, Родопи, Северна България, Странджа, Тракия и Шоплука.

Северняшка фолклорна област обхваща Северозападна България и Средна Северна България. Географски областта включва две подобласти – Дунавска хълмиста равнина (без Добруджа) и северната част на Старопланинската система. Границите на областта се очертават на север от Дунав, на юг от Стара планина, на запад от сръбската граница и на изток от Добруджа и Варненско.

Тракийската фолклорна област заема географския регион на Горнотракийската низина. Най-вече заради различия в танцовия фолклор обикновено бива поделена в три подобласти – Западна Тракия (Пазарджишко и Пловдивско) и Източна Тракия (СтарозагорскоХасковскоСливенско и Ямболско).

Странджанската фолклорна област се намира на изток от Тракийската област до Черно море, на север се простира до Варненско, а на юг до границата ни с Турция. По отношение на танцовия фолклор не се различава особено от Източна Тракия, поради което понякога е разглеждана като трета подобласт на Тракия. И все пак музикалният фолклор на Странджа е доста характерен и различим от този в Източна Тракия, вследствие на което много изследователи я разглеждат като отделна фолклорна област.

Шопската фолклорна област включва западната част от Средногорието (Софийското поле и Витоша), българските райони на областта Краище и североизточните райони на Вардарска Македония.

Добруджанската фолклорна област заема североизточната част на България – на север е оградена от Дунав, на изток – от Черно море, а на запад – от Северняшката фолклорна област.

Македонската фолклорна област обхваща земите на Пиринска, както и на Егейска и по-голямата част на Вардарска Македония които се намират извън България.

Родопската фолклорна област обхваща земите около планината Родопи.